На шега...

1 април... ден на шегата и не мога да разбера сега на какво да се смея... на това, че не е шега увеличението на билетите за градския транспорт или на мизерията... За мен е ден като ден - един от многото, в който ставам рано и играя нещо подобно на пого с хората в метрото, като моята цел е да запазя поне от малко обувките си чисти докато стигна на работното си място...

Не, че нямам от онази хубава гъбичка за почистване, която все забравям как се нарича, но това е друга тема...

Имам си нещо като традиция... слизам от метрото и си взимам кафе от едно много усмихнато момиче, което работи в подлеза на метростанцията... пожелавам й "Приятен ден" и продължавам... 

Понякога си взимам билетче за триене, с нагласата да спечеля... но колкото и да знам, че това ще се случи на кукуво лято, продължавам да давам парите си и да се надявам - е разбирате ли защо за мен днес си е ден като всички останали... хахахах - защото се самозалъгвам....аххахаха ...

Осъзнах също, че след като няколко пъти се заливам с кафе, докато го нося в ръка, то няма смисъл да пазя обувките си в метрото, но... 

С две думи - ЗАГУБЕНА КАУЗА!

Мисля, че понякога няма никакъв смисъл и да се замислям, като някои неща не зависят от мен, но иначе какво ще му е интересното на сивото ми ежедневие... 

P.S. Специално написано, защото Пламито, няма търпение да ме прочете :) :) :)