Замислям се понякога какво ми доставя удоволствие... какво е моето хоби и често пъти стигам до заключението, че може би нямам такова или пък не съм си намерила нещото, което ме кара да бъда удовлетворена от това, което правя...
Преди няколко дни подех кампания, да помогна на нуждаещо се семейство с каквото мога. Помолих дори и приятелите си, познати и непознати да се включат.
Да ви кажа - чувствам се добре... Мисля, че явно съм някак създадена да се раздавам и да помагам...
Чувствам се добре, защото знам какво правя и за кого го правя... замислям се колко е значимо и как ще бъде оценено...
Вчера получих дори неща, които моето дете няма, а ще отидат за друго... замислих се ... замислих се как може би някои биха спекулирали с това... как реално биха задържали дадената играчка... и ми стана ясно, че аз няма да съм една от тях. Напротив, ще дам играчката на дете, което няма, за да може, когато е на площадката, дори бедно и опърпано, да споделя дадената играчка с моето дете, така моето дете, ще размени своята, за тази, която я няма и ще се социализира... ще намерят общ език...Ще играят заедно, колкото и да са различни, толкова еднакви... Деца!
Това ще е стимула ми да науча и своето дете и себе си, че не трябва да задоволявам всичките му капризи и да не го глезя, и второ, че има хора, които нямат почти нищо и една играчка ще бъде всичко за тях, а за други ще бъде поредната в колекцията...
Може би някой ще помисли, че съм голяма будала, че никой няма да разбере... важното е, че аз ще знам... че не е редно!
Нека бъдем хора... да си помагаме и да се развиваме...
И да, лично в моето си самосъзнание, аз съм човек. Човек с главна буква, който няма да спре да се раздава и помага, само защото някой не иска да разбере моето виждане на нещата!
Няма коментари:
Публикуване на коментар