вторник, 19 април 2016 г.

Ден...

Чух я как се събуди...
Унила, рошава... 
Eдинят й чорап липсваше...
Погледна ме с влажни очи и сякаш можех да прочета всичко...
Гушна се в мен и заплака...
Искаше днес да е специален ден за нея - да е с мама и да не се отделя и миг... 
В паниката си дори за секунда, че ме изпуска от погледа си, ридаеше безутешно и само прегръдката ми я спасяваше да не се удави в собствените си сълзи...
И когато разбра, че наистина няма да отида на работа за да съм с нея, грейна от щастие...


Simona:
"Мамо, моля те, не тръгвай
остани с мен сега,
обещавам ти усмивки,
ще е слънчев днес деня.
Няма аз да плача,
ще те слушам знай,
с теб ще се разходим двете,
разкажи ми приказки безкрай.
Ще те слушам обещавам,
с теб редом за ръка,
и в градинката да ходим,
няма да разливам своята вода.
Заедно ще посрещнем татко,
и ще готвя аз дори,
супа от трева и пясък,
колко вкусна е нали.
Мамо, на работа недей ходи,
ще отидеш други дни,
днеска ще е ден за мен,
ден с усмивки озарен."



1 коментар: